Вече почти не са останали живи хора, които се нестинари и следват обичая. Това е бил езически обичай, на който църквата не е гледала с добро око. Още повече, че с разрастването на градовете, носители на съвременна култура, тази традиция се е считала за отживелица.
В търсене на последните живи нестинари
Нестинарството е древен български и гръцки обичай, в който хората танцуват боси върху жаравата. На снимките са показани последователно запалването на огъня и играещите върху разгорялата се жар.
Играенето на български танци – хора, е част ритуала на нестинарството. Интересно е да се проследи връзката между нестинарството и народните танци.
Някога, когато светът се размножил много и за да може по-добре да управлява този свят, Бог намислил да намери между хората някои свои помощници. За да открие кой ще бъде достоен за тази работа, сам наклал всред село Припор голям огън и казал, който момък може да го прескочи, той ще бъде негов заместник. Тогава един момък, не само, че прескочил огъня, но почнал и да играе в него.
Тогава Бог казал:
– Този момък да се казва Константин!
Но момъкът казал на Бог, че без една сестра не ще може да управлява правилно. Една мома припнала и заиграла редом с момъка. Нарекли я Елена.