Вече почти не са останали живи хора, които се нестинари и следват обичая. Това е бил езически обичай, на който църквата не е гледала с добро око. Още повече, че с разрастването на градовете, носители на съвременна култура, тази традиция се е считала за отживелица.

В търсене на последните живи нестинари

Нестинарството е древен български и гръцки обичай, в който хората танцуват боси върху жаравата. На снимките са показани последователно запалването на огъня и играещите върху разгорялата се жар.

Някога, когато светът се размножил много и за да може по-добре да управлява този свят, Бог намислил да намери между хората някои свои помощници. За да открие кой ще бъде достоен за тази работа, сам наклал всред село Припор голям огън и казал, който момък може да го прескочи, той ще бъде негов заместник. Тогава един момък, не само, че прескочил огъня, но почнал и да играе в него.

Тогава Бог казал:

– Този момък да се казва Константин!

Но момъкът казал на Бог, че без една сестра не ще може да управлява правилно. Една мома припнала и заиграла редом с момъка. Нарекли я Елена.

Като се вземе предвид миналото и изследователят се придържа към достоверните факти, може да се зададе следният въпрос: Било ли е нестинарството някакъв по-особен култ, може ли да става дума за сектантско учение, което, макар и примерно външно с християнството, му е противоречало вътрешно и означава отрицание на черковната набожност? Несъмнено, същински култ, с ясно определени обреди и легенди, чужди на християнската традиция, днес вече не е налице.

По същия начин при испанското колонизиране на Латинска Америка индианците външно са приемали нормите и обичаите на нашествениците. Не са ги отхвърляли, но са ги видоизменяли и изпълнявали по свой начин. Това е тактиката на по-слабия.

Някога, когато светът се размножил много и за да може по-добре да управлява този свят, Бог намислил да намери между хората някои свои помощници. За да открие кой ще бъде достоен за тази работа, сам наклал всред село Припор голям огън и казал, който момък може да го прескочи, той ще бъде негов заместник. Тогава един момък, не само, че прескочил огъня, но почнал и да играе в него.
Тогава Бог казал:
– Този момък да се казва Константин!
Но момъкът казал на Бог, че без една сестра не ще може да управлява правилно. Една мома припнала и заиграла редом с момъка. Нарекли я Елена.

† † † † † † † † † † † † † † † † † † †

В лъките на р.Велека от стари времена се е сгушило китно селце. В него по турско време хората са успявали да укрият от турците хубавите си моми. Веднъж обаче, голям турски военачалник, минавайки по пътя към Малко Търново, успял, макар и по случайност, да попадне тук. И за беда – съзрял най-хубавата мома. Нуна. Поискал веднага да я отведе в харема си. Но срещнал отпор и предложение от нея. Ще бъде негова, ако той мине оттам, откъдето тя би могла. В противен случай, ще остави и нея, и селото на мира… Докачил се големецът на чест, и – речено-сторено. Събрала момата мъжете, наклали те огън пред къщата й, и пръснали жаравата. Нуна минала през огъня, турчинът – не. Опитал той, при това – с коня си, който, изплашен, го хвърлил на земята. Все пак, удържал на думата си, и оставил и Нуна, и селото на мира…. До ден-днешен тази легенда се разказва в с.Българи. Където се знае, че внучката на Нуна ,нестинарката от легендата, се казва Злата. Жителите и нея споменават често. Наричат я Баба Злата. Но не заради възрастта й, а като знак на най-голяма почит и уважение. Защото смятат, че това е последната, голяма, безспорна, истинска нестинарка, произлязла от това село….Баба Злата е играла за последен път в огъня през 1964г.. И това, че хората не забравят тази година, изтъквайки я едва ли не като исторически факт с огромно значение, е смайващо. Но също е факт. Защото, напук на превратностите на времето, традицията нестинарство не умира. Независимо дали ни родее с обичая, наричан по света игра по огън…Има го в Китай, някъде в Африка, в Океания, по-малко из Европа…Има го и в с.Българи. Единственото в България място, където наследената, вероятно от траките обредност, не угасва.